Quantcast
Channel: Съдови заболявания
Viewing all 99 articles
Browse latest View live

Article 24

0
0
Остра Артериална Недостатъчност на Крайниците (ОАНК)


Острата Артериална Недостатъчност на Крайниците (ОАНК) е синдром при който е налице остра артериална исхемия (липса н кислород в тъканите), дължаща се на вензапно възникнало прекъсване на артериалния кръвен ток към мускулите разположени след мястото на развитие на инцидента. При неправилна диагноза и поведение при ОАНК съществува реална опасност от загуба на засегнатия крайник (ампутация). С напредване на времето може да се стигне дори до смърт на пациента, дължаща се на тежка интоксикация, в резултат на нахлуване в кръвообръщението и тъканите на целия организъм на токсични продукти от исхемичните тъкани, които увреждат функциите на бъбреците, сърцето и белия дроб (1).
Най-честите причини за развитието на ОАНК са:
- артериалната емболия (запушване на кръвоносните съдове от откъснал се тромб, чиито произход е от сърцето или от патологично променени съдове – аневризми и артериални плаки).
- Остра тромбоза на артериален съд – развива се на местата с патологични стеснения (стенози) и представляват внезапно запушване на увредения съд, особено при спадане на артериалното налягане(1).
- Артериална травма (ще бъде разгледана по-подробно в друга публикация).
Най-честите и характерни симптоми на ОАНК са:
- Внезапно настъпила остра и нетърпима болка в засегнатия крайник. Пациентите често могат да посочат точния час на началото на инцидента.
- Побледняване на кожата под мястото на запушване на артериалнияния съд, която придобива восъчно бял или синкав цвят.
- Пълна или частична загуба на двигателната активност на крайника – болният не може да движи пръстите и стъпалото, което прави придвижването на пациента трудно или невъзможно.
- Пълно или частично изчезване на кожната сетивност - при драскане и натиск върху кожата и пасивно движение на пръстите пациентите не усещат дразненето.
- Изпразване на видимите подкожни вени.
- Липса на артериален пулс (виж кратка антомия на кръвоносната система на човека – 2009 г.) под мястото на запушването (1,2,3).
Клиничната картина и описаните симптоми могат да са изразени в различна степен. Когато те са изразени по-слабо, това не бива да бъде причина за спокойствие. Исхемичните процеси при ОАНК са много динамични и ако не се предприемат съответните мерки в рамките на няколко часа може да се стигне до необратими промени в засегнатия крайник, което да е причина за последваща висока и инвалидизираща ампутация с цел спасяване на живота на болния.
Изключително важно е при наличие на осочените по-горе симптоми максимално бърза да се потърси преглед от съдов хирург, защото само той е в състояние да постави бързо точната диагноза и да предприеме съответните адекватни лечебни мероприятия. В процеса на поставяне на диагнозата е необходимо да се извърши и Доплерсонография, при която се регистрира отсъствие или наличие на много слаб ДСГ сигнал под мястото на запушването (1,2). Диагнозата ОАНК налага извършване на операция по спешност, при която запушеният кръвоносен съд се отпушва от наличния в него тромб. В друга част от случайте могат да се наложат допълнителни изследвания включително и ангиография и след преценка на получените данни да се премине към оперативното лечение. При подходящи пациенти към оперативното лечение може да се добави и интраоперативна периферна тромболиза, с цел подобряване на клиничните резултати от оперативната интервенция (1,2,3,4).
В заключение отново трябва да се подчертае, че ОАНК е изключително опасно и спешно за лечение състояние, при което при правилно и навременно лечение резултатите са много добри и крайниците на пациентите биват спасени в голям процент от случайте.

1. А. Андреев, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009

2. http://www.vasculardiseasemanagement.com/article/8395

3. http://www.ajsfulltextonline.com/article/S0002-9610(98)00163-9/abstract

4. http://www.springerlink.com/content/p5654qm26hu45328/

Article 23

0
0

"Национална Бизнес Поща" -
"Здравна поща"
бр. 39, 27.09-3.10.2010

Мадлен Пеева

Д-р Димитър Петков, д.м, Съдов хирург, Началник на Отделение по Съдова хирургия, МБАЛ «Свети Иван Рилски», Стара Загора:

В света повече от 40% от съдовите операции вече се извършват с ендоваскуларни техники

Поредният Конгрес на Европейската Асоциация по Съдова хирургия ( ESVS), който се проведе от 16 до 19 септември 2010 г. в Амстердам, Холандия отново се превърна в среща на съдовите хирурзи от цял свят. Един от участниците втози престижен форум Д-р Димитър Петков, д.м, Началник на Отделението по Съдова хирургия на МБАЛ «Свети Иван Рилски», Стара Загора, сподели своите впечатления от изключително престижният форум.

-Д-р Петков, кои бяха най-важните проблеми, които обсъждаха съдовите хирурзи на 24-тата среща наESVS в Амстердам?

-Считам, че основните проблеми, които вълнуват съдовите хирурзи от асоциацията бяха най-добре формулирани от нейният Президент – Густав Фредрих. Във встъпителното си слово при откриването на срещата, той подчерта, че най-важното направление за асоциацията е създаването на болници в цяла Европа, занимаващи се само с диагностиката и лечението на всички съдови заболявания , без тези засягащи сърцето.

С огромно задоволство в речта сиПрезидента на ESVS подчерта, че според най-новите проучвания представени на форума повече от 40% от съдовите интервенции в света вече се извършват чрез използване на ендоваскуларни техники (по популярни сред пациентите като «безкръвни операции») - направление в което Европейското дружество изключително активно работи от години.


-Как се вписаха в срещата представителите на българската съдова хирургия?
Считам, че нашата гилдия се интегрира все по-успешно в годишните срещи на асоциацията и аз искрено се надявам новостите представдени в Амстердам, да бъдат внедрени и в наши болници.
Тук не мога да не изтъкна със задоволство, че значима част от най-съвременните методи за лечение на съдовите заболявания вече се предлагат в Отделението по съдова хирургия на болница «Свети Иван Рилски» и нашите пациенти ежедневно могат да се възползват от тях.


Какви са Вашите впечатления от Холандия?

-За съжаление не можах да отделя много време за да разгледам подробно Амстердам, но градът е изключително красив и подреден. Залага се най-вечена екологични технологии, както при добива на електроенергия, така и в транспортните решения – придвижването е най-вече с трамваии влакове, каналите са пълни с лодки с туристи, а хилядите велосипедисти са една от запазените марки на града.
Не мога обаче да не изтъкна, че всеки турист имащ възможност да бъде в Амстердам трябва да посети музея на Ван Гог –да разгледаш прекрасните картини на гениалният художник е скъп спомен за цял живот.


Article 22

0
0
Лимфедемна крайниците

Част 1

Диагноза, класификация, клинична картина

Лимфедемът е хронично заболяване, проявяващосе с отокна крайника, като резултат от нарушен транспорт на междуклетъчната течност и лимфата(лимфостаза).

Класификация на хроничния лимфедем според етиологията

Първичен (вроден) лимфедем. Дължи се на вродени аномалии на лимфните съдове на болният крайник (хипоплазия, дисплазия, аплазия). Нарича се congenitalis(налице при раждането), praecox (проявeн в пубертета) и tarda (поява към 30 г. възраст).

Вторичен (придобит) лимфедем. Резултат на увреждане на нормални лимфни съдове и възли от онкологични операции с лимфни дисекции и лъчетерапия (хистеректомии, ампутации на гърда), от рецидивиращ еризипел, от инфекция с FilariaBancroftii, блокиране на лимфните пътища от злокачесвени заболявания с метастази, от травмии др.

Клинична Класификация на лимфедема

Първи стадий -напълно възвратим.Отокът е “мек”, при натиск се образува дълбока трапчинка. При елевация на крайника (през ноща) отокът спада значително, но през деня отново нараства.

Втори стадий - частично възвратим.Отокът става твърд, след елевация спада съвсем незначително, при продължителен натиск остава само плитка трапчинка, а крайникът е леко деформиран.

Трети стадийневъзвратим (елефантиаза). Много твърд оток, няма трапчинка при натиск, не спада при елевация, напълно деформиран крайник, с хиперкератоза на кожата. Често се прибавят кожни еруции, мехурчета с лимфна течност (която често изтича), тежки кожни инфекции и др.

Нулев (пре-едемен) стадий.Днес се счита, че този стадий съществува при пациентите след проведени онкологични операции с лимфна дисекция и лъчетерапия. В този стадий се изисква профилактика, самонаблюдение от болния и преиодично наблюдение от специалист.

Клинична характеристика на лимфедема и ход на заболяването

Лимфедемътпредставляваблед, неболезнен отокна крайника, който в началото е мек,не е голям и спадаслед продължителна елевация. Без лечениеотокът сеувеличава и втвърдявапоради активиране на фибробластите в интерстициалната течност с последващо фиброзиране на едемната подкожна тъкан. Лекуван неправилно (топлинни процедури, неправилно масажиране или бандажиране), отокът рязконараства и се втвърдяваоще повече. Придружаваща отока болкаима само при увреждане на нервиот основното заболяване.

Неоперативното лечениепозволява пълно излекуванев първия стадий изначителнаредукцияна отока във втория. В третия стадий, особено при типична елефантиаза с напреднали кожни промени, неоперативното лечение е с по-малък ефект.

Диференциална диагнозана лимфедема се прави най-често с флебоедема (венозен оток – мек, ливиден, спада при елевация) при Дълбока Венозна Тромбоза (ДВТ), с отоците от сърдечен и бъбречен произход и флеболимфедем.

Характерен симптом при лимфедема е симптомана Stemmer-не може да се образува кожна гънка върху 2-я пръст на стъпалото.

Препоръчителни изследвания

При съмнения за лимфедем консултацията със специалист съдов хирург е задължителна. Подробната анамнеза и щателния съдов статус съчетан със симетричноизмерване на обиколките на крайниците най-често уточняват диагнозата. При неясна картина (флеболимфедем и др.) може да се извърши Доплер Соно Графия (ДСГ), а при нужда и флебография. В редки случаи за доказване на диагнозата са прави хромолимфография с багрило, инжектирано подкожно между 1 и 2 пръст на гърба на стъпалото. Сскенер на крайника може да се извърши при нужда след преценка от съдов хирург. Лимфография с контраст или изотоп е индицирана само при решение за оперативна намеса с микрохирургични техники (лимфовенозни анастомози).

1. Андреев А. под ред, Съдови заболявания, София, 1998

2. Андреев А, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009

3. Андреев А, Лимфедем на крайниците. Диагноза, класификация и съвременно неоперативно лечение, Национална Конференция на Българското Национално Дружество по Ангиология и Съдова хирургия, 2010

Лимфедем на крайниците – диагноза, класификация и съвременно лечение Част 2

0
0

Лимфедем на крайниците – диагноза, класификация и съвременно лечение
Част 2
Днес за основно лечение на лимфедема се счита неоперативното, което се прилага в 95% от случаите се базира на “деконгестивната” терапия (ДКТ) на Проф. М. Фьолди от Германия. Състои от комбинация от методи, които ускоряват лимфния ток. Прилагането на ДКТ дава добър лечебен резултат в 1 и 2 стадий на лимфедема. Лечението се извършва в различни по брой лечебни сеанса в зависимост от тежестта на лимфния оток, като нерядко се налагат по 2 и повече курса на лечение годишно.
Завършването на лечебен курс деконгестивна терапия се последва от задължително бандажиранена крайника със специални превързочни материали. Самостоятелното медикаментозно лечение е без резултат.
Оперативното лечение включва микрохирургия с лимфовенозни анасто-
мози при вторичен лимфедем или пластични операции на кожа и подкожие
като ефектът не винаги е задоволителен.
Индикации и контраиндикации за деконгестивна терапия по Фьолди
Показаниза деконгестивна терапия по Фьолди са без изключение всички болни в първи и втори стадий на лимфедем на крайник, които нямат контраиндикации за това лечение. В 3-и стадий това лечение също е уместно, но има ограничен ефект (частично редуциране на едема).
Съставните елементи на съвременната комплексна деконгестивна терапия по Фьолди са:
ØМануален и апаратен лимфен дренаж (МЛД)
ØКомпресионна терапия (бандажиране)
ØГрижи за кожата
ØКинезитерапия
ØХигиенно-двигателен режим
ØДиета
При провеждане на Мануалния Лимфен Дренаж (МЛД) движенията са леки като “перце” предимно поглаждащи, изпомпващо-изтласкващи с полувъртеливи движения на пръстите и дланта с бавно темпо.
Бандажиране е важно и задължително условие за успеха на терапията. Материалите, които се използват се специални нискоеластични бинтове с вградена латексова нишка.
Техниката на бандажирането е сложна, с няколко слоя помощни подложни превръзки, с конусообразна компресия намаляваща от дистално към проксимално.Превръзката трябва да бъде удобна и да дава свобода на движение в крайника.
За постигане на оптимален ефект от М Л Д е необходимо:
ØПровеждане на курс на лечение с минимум 5 ежедневни процедури и препоръчителна поддържаща терапия от една процедура седмично в продължение на 1-2 месеца.
ØСлед сеанса при пациента се провежда подходяща кинезитерапия включваща специални упражнения
ØЛечението се повтаря в различен обем на 6 месеца
Режимът при пациентите включва: предпазване на оточният крайник от нараняване ухапвания, венозни апликации, травми, инфекции, продължително висене надолу (за ръка) или продължително стоене в право положение (за крака). Предписаната поддържаща превръзка от специален нискоеластичен чорап, чорапогащник или ръкав да се носи през целия ден, като се сваля само при повдигнат нагоре крайник (елевация) и по време на сън.
Диетата трябва да е бедна на сол, мазнини и калории, тъй като напълняването влошава хода на заболяването.
ØВ резултат на проведените процедури чувствително се подобрява тургурът на кожата, която става нормално розова и еластична.
ØАктивирането на лимфната система води до чувствително намаляване на отока.
ØСтрадащият субективно усеща крайника по-лек, по-мек, по-подвижен.
ØПостигнатите резултати са трайни само при постоянно носене на бандажите и поддьржаща терапия и рязко подобряват качеството на живот на пациентите.
В заключение трябва да подчертаем, че лимфедема е напълно лечимо състояние когато усилията на пациента, лекаря и рехабилитатора са обединени и насочени в правилната посока.
Накрая бихме искали да отбележим, че в Отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Свети Иван Рилски”,Стара Загора се провежда пълният обем на деконгестивната терапия на Проф. М. Фьолди за всички нуждаещи се пациенти с лимфедем на крайниците.
1. Андреев А. под ред, Съдови заболявания, София, 1998
2. Андреев А, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009
3. Андреев А, Лимфедем на крайниците. Диагноза, класификация и съвременно неоперативно лечение, Национална Конференция на Българското Национално Дружество по Ангиология и Съдова хирургия, 2010

Весела Коледа и щастлива Нова 2011 година!

0
0


Весела Коледа и щастлива Нова година!
Желая от все сърце на всички читатели, пациенти и приятели много здраве, щастие и успех през настъпващата 2011 година!
Наздраве и приятно прекарване на празниците!
Д-р Димитър Петков

Article 19

0
0


„Национална Бизнес Поща”
„Здравна Поща”
Бр. 3, 17-23.01.2011


Мадлен Пеева

В Стара Загора откриха Център за лечение на рани от съдов произход

Център за лечение на рани от съдов произходработи от началото на месец януари на базите на Медицински Център „III Поликлиника” и на Отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Свети Иван Рилски”в Стара Загора. Реализираната от колектива на Отделението ни инициатива е

в съзвучие с най-съвременните медицински тенденции в света
и със здравната политика на болницата, която цели осигуряване на оптимални условия за лечение на нуждаещите се, заяви Д-р Димитър Петков, началник на отделението. В него работят още Доц. Андрея Андреев, Д-р Петър Пенков, Д-р Милен Стоянов.
От няколко години в САЩ и Западна Европа центровете за лечение на труднозарастващи рани придобиват все по-голямо значение в лечебния процес поради тяхната достъпност и възможност за осигуряване на най-съвременните методи за лечение, които да достигат до максимално голям кръг от пациенти, в съчетание с висока икономическа ефективност.
Основна цел на разкрития център е провеждането на адекватно лечение и

обгрижване на болните с хронични рани
до тяхното пълно оздравяване и възстановяване на нормалното им качество на живот. В него се извършват диагностика и лечение на пациенти с венозни язви, диабетно стъпало, некрози и гангрени на крайниците и други трудно зарастващи рани. За всеки болен се изработва индивидулен план за лечение, съобразен с всички особености на раневия процес, каза още Д-р Петков.
Лекарите специалисти от центъра са с дългогодишен опит в областта на

лечението на съдовите заболявания и на труднозарастващите лезии
както и сестринският персонал, който е високо квалифициран и специално обучен.
Тясната колаборация със специалистите от МЦ "III поликлиника" и МБАЛ „Св. Иван Рилски”, в съчетание с наличната най-съвременна диагностична апаратура осигуряват комплексно и бързо обслужване на пациентите. За извършване на детайлна диагностика на разположение на Центъра са

ултразвуков цветен Доплер и спирален мултидетекторен компютърен томограф
за извършване на пълния обем стандартна и 3D диагностика на цялата кръвоносна система на човешкото тяло.
Микробиологичната лаборатория, която работи съвместно с Центъра, разполага с най-съвременна апаратура, осигуряваща идентификация на патогеннните микроорганизми и информация за подходящите в конкретните случаи антибиотици.
Приложението на съвременни превръзки на едни от най-реномираните фирми в света позволяват бързо и ефективно лечение на болните.

Използването на подходящите превръзки в различните фази
на оздравителните процеси в раната позволяват максимално ефективно очистване, предотвратяване на инфекцията, регулиране на влажността и рН, осигуряване на достъп на кислород до раневите повърхности, стимулиране и ускоряване на гранулационите и епителизационни процеси и по-бързо зарастване на лезиите от съдов произход.
Локалното лечение на труднозарастващите рани се комбинира с най-съвременните медикаментозни и оперативни подходи за лечение. Центърът разполага с

лазерна апаратура на немската фирма Biolitec
за лазерно облъчване на труднозарастващите лезии, което ускорява зарастването им.
При пациентите, при които прегледа с Доплерсонография установи, че причина за венозните язви е недостатъчност на клапния апарат, предлагаме извършването на Ендо Венозна Лазерна Аблация - безкръвна операция на разширените вени. Тя позволява затваряне на раните и възстановяване на работоспособноста и качеството на живот на пациентите в кратки срокове, каза Д-р Петков.
С цел максимално улесняване на достъпа на нуждаещите се до Центъра е разкрит специален телефон – 042/988969, на който става записването за преглед и може да се получи допълнителна информация. На разположение на пациентите е и електронна поща – centarzarani@gmail.com , а от интернет сайта - www.centarzarani.com,ще получите подробна информация за Центъра за лечение на рани от съдов произход.
Д-р Димитър Петков и сестра Екатерина Баева преглеждат поредния пациент

Article 18

0
0
Д-р Димитър Петков, д.м.
в предаването

"Училище за здраве"
на телевизия "Стара Загора"

Тема на предаването:
Хронична Венозна Недостатъчност (ХВН, разширени вени)"

Ако желаете да разберете:

-Какво представляват разширените вени и често ли се срещат те в България?
- Има ли етапи на развитието на ХВН и как протича то?
- Възможни ли са усложнения и какви са те, когато пациентите закъснеят с лечението?
-Как се поставя диагнозата Хронична Венозна Недостатъчност (ХВН)?
-Какви са начините на лечение на разширените вени - могат ли да са само медикаментозни или е задължително комбинирането им с оперативни методи?
- Ккаво представлява склеротерапията?
-Какви са впечатленията на пациентите, при които е извършена Ендо Венозна Лазерна Аблация ("безкръвна операция на разширените вени)?
-Какви медикаменти се използват при лечението на ХВН?
-Случва ли се пациентите да потърсят помощ в най-тежките стадий на заболяването?
-С каква апаратура и възможности за диагностика и лечение на ХВН разполага Отделението по Съдова хирургия на МБАЛ "Св. Иван Рилски"?
-Какви са предимствата на Ендо Венозната Лазерна Аблация пред класическите оперативни методики?
-Каква е социалната значимост на ХВН?

виж видео от предаването

Article 17

0
0


Национална Бизнес Поща”
„Здравна поща”
Бр. 10, 7-13.03. 2011 г.

Мадлен Пеева

Д-р Димитър Петков, началник на Отделението по съдова хирургия в
МБАЛ „Свети Иван Рилски” – Стара Загора:

Лекуваме пациентите с венозна болест в съответствие с последните тенденции в света

На 25 и 26 февруари в София се проведе уоркшоп на тема „Миниинвазивни методи за лечение на венозната болест”, който беше организиран от Националното Дружество по Ангиология и Съдова хирургия.
Научният форум премина със силно старозагорско участие. Отделението по Съдова хирургия на МБАЛ „Свети Иван Рилски”, Стара Загора беше представено от Доц. Андрея Андреев, Д-р Петър Пенков и Д-р Димитър Петков. За впечатленията от срещата разговаряме с Д-р Димитър Петков, д.м, Началник на Отделението по Съдова хирургия.

Какви са Вашите впечатления от уоркшопа за лечение на венозната болест?
-Искам да изразя изключителното си задоволство от факта, че в областта на съдовата хирургия вече се провеждат срещи, на които българските съдовите хирурзи се обучават съгласно практиката и стандартите на Европейското Дружество по Съдова Хирургия (ESVS). Уоркшопа беше изключително полезен за младите колеги, тъй като те имаха възможност да се запознаят съвсем отблизо с най-актуалните за момента методи за лечение на венозната болест. Демонстрациите в реално време на Ендовенозната лазерна аблация (ЕВЛА) и Ендовенозната аблация с радиофреквентен ток показаха предимствата на тези минимално инвазивни техники и убедиха всички присъстващи, че пациентите могат да са напълно работоспособни ден-два след тяхното извършване.

Какво ново беше демонстрирано в областта на склеротерапията?
-Безспорна звезда на уоркшопа беше Проф. Милич от съседна Сърбия. Той е един от водещите флеболози не само в Европа, но и в света, а неговите публикации в областта на лечението на венозната болест са високо ценени в Европа и САЩ. По отношение на склеротерапията при разширени вени, той показа стандартните техники, които безспорно впечатлиха по-младите колеги, но не изненадаха българските съдови хирурзи с голям опит в лечението на венозната недостатъчност чрез склеротерапия. Изключително интересна обаче беше презентацията на Проф. Милич за прилагането на различни видове компресивни превръзки при лечението на венозни язви. Тук със задоволство трябва да отбележа, че представените от него методи и резултати доказаха защо в тази област на флебологията те се ценят високо в цял свят.

Какви конкретни ползи ще донесе за пациентите с венозна недостатъчност в нашият регион участието на съдовите хирурзи от вашето отделение в този уоркшоп?
-Един от най-важните изводи от участието ни в тази среща е, че пациентите ни с венозна болест се лекуват в съответствие с най-съвременните тенденции в Европа и света. Така например в областта на прилагането на Ендо Венозната Лазерна Аблация считам, че вече сме се утвърдили като един от водещите центрове за лечение на венозната недостатъчност чрез този метод. Разполагаме и с лазерни сонди за лечение на най-малките (под 1 мм) разширени вени, което се извършва амбулаторно. Все по-широко в нашата практика навлиза и склеротерапията (вкарване с малка игличка на вещество, предизвикващо запушване на разширената вена) с течни склерозанти и с пяна.
Разбира се, трябва да подчертаем, че винаги има какво да научим, особено от световно известни специалисти и това ни помага да поддържаме високо нивото на лечебният процес при нашите пациенти.
Професор Драган Милич по време на уоркшопа

Article 16

0
0
Д-р Димитър Петков, д.м.

в предаването на радио Стара Загора „Часът на Хипократ”

Водещ: Д-р Юлиан Ананиев



Тема на предаването: „Хроничните рани от съдов произход”

Част 1


Какво представляват хроничните рани от съдов произход?


Кои са основните характеристики на венозните рани (язви), диабетното стъпало и гангрената на крайниците?


Какви са най-честите оплаквания на пациентите с незарастващи рани и кое обикновено ги води при лекаря?


Article 15

0
0
Д-р Димитър Петков, д.м.
в предаването на радио Стара Загора „Часът на Хипократ”
Водещ: Д-р Юлиан Ананиев
2011


Тема на предаването: „Хроничните рани от съдов произход”
Част 2


С какви други неприятни усещания и оплаквания за пациента са свързани трудно зарастващите рани освен самата им поява?
Има ли някакви специфични изследвания и по какъв начин се поставя диагнозата хронична (трудно заздравяваща) рана от съдов произход?
Какви са видовете лечение и кое определя какъв лечебен план да се приложи?

Чуйте 2 част от предаването

Article 14

0
0
Доц. Д-р Андрея Андреев, д.м.
съдов хирург, консултант
в Отделение по Съдова хирургия на МБАЛ „Свети Иван Рилски”
Стара Загора

За диагностиката и лечението на разширените вени

в предаването на Канал 1 на Българската Национална Телевизия „Здраве”

Какво представлява заболяването разширени вени (хронична венозна недостатъчност - ХВН)?
През какви стадий минава заболяването?
Как се поставя диагнозата хронична венозна недостатъчност?
Ка се лекуват разширените вени в различните стадий на заболяването?
Какво представлява Ендо Венозната Лазерна Аблация – безкръвно лазерно лечение на разширените вени?
Какво представлява склеротерапията и как се извършва?
Какво представлява транскутанната лазерна аблация – безкръвно лазерно лечение на
най-малките разширени вени?
Кои оперативни методи се използват за лечението на ХВН?
Какви са резултатите от съвременното лечение на разширените вени?

Отговорите на тези въпроси -

Вижте във видео от предаването

Article 13

0
0
Д-р Димитър Петков, д.м. в предаването на радио Стара Загора „Часът на Хипократ”
Водещ: Д-р Юлиан Ананиев
2011




Тема на предаването: „Хроничните рани от съдов произход”
Част 3




Какви са възможностите за лечение на хроничните рани в България и в
Стара Загора?
Профилактика на този съвременен проблем.
Къде се намира Центъра за лечение на рани от съдов произход в Стара Загора и как пациентите да се свържат с Вас?



Чуйте последната част от предаването

Article 12

0
0
„Национална Бизнес Поща”


„Здравна поща”Бр. 40, 3-9.10. 2011 г.

Мадлен Пеева

Видяхме за първи път нова съдова протеза, създадена чрез нанотехнологии

От 22 до 25 септември в Атина се проведе Юбилейният Конгрес на Европейското Дружество по Съдова хирургия (ESVS). Старозагорският лекар Д-р Димитър Петков, д.м., Началник на Отделение по Съдова хирургия, в МБАЛ „ Св. Иван Рилски”, Стара Загора бе един от участниците в престижния юбилеен форум.


Д-р Петков, какви са Вашите впечатления като участник в престижният научен форум, който навърши 25 години?
За всички участници в конгреса 2011 г. е изключително важна, защото четвърт вековният юбилей на Дружеството доказа неговата жизненост и показа, че европейската съдова хирургия е водеща при формирането на световните стандарти в диагностиката и лечението на съдовите заболявания. За участие във форума бяха дошли световноизвестни съдови хирурзи от цял свят. Освен да присъстваме на научната програма, която отново беше на изключително високо ниво, активно участвувахме и в организираните обучения, които
ни дават възможност да се запознаем с новостите в съдовата хирургия
и да ги прилагаме на практика в ежедневната си работа. Едновременно с това конгреса се оказа и прекрасен повод да се видим и поговорим със стари приятели от целия свят.

Какви новости в областта на съдовите заболявания успяхте да видите на форума?
Като цяло на тази среща приобладаваха презентациите, които отчитаха резултатите от дългогодишни наблюдения върху ендоваскуларните техники – стентиране, ендопротезиране, ендовенозни аблации.
За съдовите хирурзи тези резултати са от изключително значение,
тъй като те разкриват предимствата и възможностите на тези методики, както и доколко те са ефективни във времето, т.е. колко дълго могат да осигурят оптимален ефект върху кръвоснабдяването на засегнатите органи и крайници и да осигурят максимално възможното качество на живот на пациентите.
Бяха ли представени технически новости във Вашата област?
Беспорен интерес предизвика нова съдова протеза, която беше показана за първи път. Тя е създадена чрез използването на нано технологии и притежава качества, които я правят изключително привлекателна за използване при протезирането на запушените кръвоносни съдове. При нея липсва кървене при шиенето, при пробождане с игла за хемодиализа и след изваждането и протезата бързо сама затваря направения отвор и пречи на появата на каквото и да е кървене.
Беше представен и нов апарат за склеротерапия, който обаче е в процес на разработка и представените резултати са все още експериментални.

Какви са впечатленията Ви от Гърция, какво се случва там?
Какво точно се случва е трудно да разберем по време на краткия ни престой, но това което направи неприятно впечатление са непрекъснатите стачки, които пречат на нормалният живот в Атина. Стачкува градския транспорт, метрото, таксиметровите шофьори, авиодиспечерите.

Иначе Атина е прекрасен град, който идва от древността и върви непрекъснато към бъдещето. Градът е пълен с древни храмове, амфитеатри, стадиони, статуи и е много вънуващо да пипнеш мрамор ваян преди хиляди години.


За съжаление Гърция изживява тежки дни и трябва да пожелаем успех на целия гръцкия народ в неговата борба за нормализиране на живота в страната.

Дълбока Венозна Тромбоза (ДВТ) (Част 1)

0
0

Дълбока Венозна Тромбоза  (ДВТ)
(Част 1)

Дълбоката Венозна Тромбоза  (ДВТ) е изключително разпространено и опасно заболяване. Годишно в страните от Европейския съюз се регистрират 648 000 ДВТ. От  тези пациенти 435 000 развиват Белодробна Емболия (БЕ). По данни от проведените аутопсии при 500 000 от починалите се установява наличие на ДВТ. В САЩ ежегодно се регистрират около 600 000 хоспитализации по повод ДВТ. БЕ е причина за 25 000 смъртни случая всяка година, като 90% от случайте се дължат на предхождаща ДВТ.  При липса на точна информация по този въпрос в България по аналогия би трябвало да се регистрират около 16 000 случая на ДВТ с над 5500 смъртоносни БЕ за година. Посочените данни превръщат ДВТ в едно от водещите заболявания предизвикващи преждевременна смърт. Другото много тежко усложнение е развитието на Постромбозен Синдром (ПТС), който ще бъде разгледан в друга публикация.
Дълбоката венозна тромбоза започва с образуване на тромби най-често във вените на подбедрицата, като постепенно се обхващат в. Поплитея, в. Феморалис и дори в. Илиака (в таза). В началото тромбите не са фиксирани към венозната стена и опасността от откъсването им и попадането в белия дроб с последващо развитие на БТЕ е голяма.
Рискови фактори за развитието на ДВТ са обездвижването, травмите и фрактурите на крайниците, големи оперативни интервенции, продължителните пътувания със самолет и автобус, злокачествени заболявания (на които ДВТ може да е първата изява).
В клиничната картина на заболяването най-честия симтом е появата и прогресирането на оток в засегнатия крайник, чувството за напрежение и дискомфорт, както и различна по интензитет болка. Също така се наблюдават синкаво-ливидно оцветяване на кожата и ригидност на мускулатурата. В някои от случайте могат да се наблюдават и разширени и кръвонапълнени нормални подкожни вени.
При наличие и на най-малкото съмнение за развитие на ДВТ прегледът от съдов хирург е задължителен. По негова преценка прегледът може да продължи и с извършването на Доплерсонография (ДСГ) на вените в засегнатия участък. Днес при поставянето на диагнозата Дуплекс и Триплекс ДСГ (виж снимка) напълно е заместила флебографията, а при нужда може да се извърши и спирална СТА (виж инструментални изследвания при съдовизаболявания).
Поставянето на диагнозата изисква хоспитализация и лечение в специализирано съдово-хирургично звено.
  1. Андреев А, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009, 156-171
  2. Андреев А, Д. Луканова, Дълбока Венозна Тромбоза, Ангиология и Съдова хирургия, София, 2001, 6, 5-18
  3. http://en.wikipedia.org/wiki/Deep_vein_thrombosis
  4. http://171.66.125.162/content/2004/1/439.full
  5. http://emedicine.medscape.com/article/1911303-overview#a0101

Article 10

0
0


Желая на всички пациенти, читатели и приятели много здраве през настъпващата 2012 година!
Нека новата година бъде изпълнена с успех и благополучие!
Весели и щастливи празници!

Д-р Д. Петков

Article 9

0
0

Дълбока Венозна Тромбоза (ДВТ)
(Част 2)

При поставянето на диагнозата, ДВТ трябва да се разграничи от вътремускулен хематом, целулит, туморна компресия в таза или коремната кухина, артрит, лимфедем, постоперативен оток и други.

Лечението на ДВТ включва задължителни хоспитализация и пълен покой на легло с елевация на крайника, тъй като до 5-6 ден от развитието на заболяването тромбите във вената не са добре фиксирани към стената на съда и съществува много голям риск от откъсването им и развитие на белодробна тромбоемболия (БТЕ).

В миналото прилагането на нефракциониран хепарин беше задължителен елемент от лечението, но днес нискомолекулярните хепарини (НМХ) с техните предимства (нисък риск от кървене, лесна и бърза апликация) са изместили напълно приложението му. Обикновенно НМХ се прилагат подкожно един или два пъти дневно в зависимост от използвният медикамент.

Следващият елемент от лечебната програма е застъпването на НМХ с антикоагулант приеман през устата. За коригиране и оптимизиране на дозата се контролират ПТВ и INR, като необходимата доза и амбулаторното наблюдение се предписват и осъществяват от съдов хирург.

Прилагането на венотонични препарати (Detralex, Dioket) е неотменен елемент от лечебната програма.

През цялото време на лечението на ДВТ прилагането на външна еластокомпресия е залължително. В болнични условия може да се използва еластичен бинт, който в амбулаторни условия се заменя с еластичен чорап, чиито дължина и сила на компресия се определят от лекуващият съдов хирург.

При много тежко протичане на ДВТ, може да се проведе транскатетърна тромболиза. При провеждането на процедурата чрез специално конструиран катетър, вкаран в засегнатата вена върху образуваният тромб се прилага фибринолитичен медикамент, който разтваря тромботичните маси. Този тип лечение обаче може да се приложи само във високоспециализирани клиники, които разполагат с необходимата апартура и добре обучен персонал.

След завършването на болничния престой, в амбулаторни условия се провеждат индиректна антикоагулантна и венотонична терапия, съчетана с външна еластокомпресия и периодичен контрол на антикоагулантното лечение.

Ултразвуковият контрол на процеса на разграждане на тромба в поликлинични условия трябва да се извършва след назначаване от съдов хирург, а не самоцелно и безразборно.

Профилактиката на ДВТ и БТЕ е задължителна. Тя включва ранно раздвижване и вертикализиране на всички оперирани болни и приложение на нискомолекулярни хепарини и елстокомпресия в следоперативния период. Носенето на еластични чорапи с профилактична компресия при хората работещи в право и седнало положение, както и при пътуващите продължително с автобус и самолет са задължителни. Периодичните разходки между седалките също допринасят за редукцията на риска от развитие на ДВТ и БТЕ.

Всички бременни жени с разширени вени и анамнестични данни за ДВТ или с налични рискови фактори за развитието и трябва да са под наблюдение и контрол от съдов хирург до завършването на бременността.


  1. Андреев А, Съдови заболявания. Съдова и ендоваскуларна хирургия, София, 2009, 156-171
  2. Андреев А, Д. Луканова, Дълбока Венозна Тромбоза, Ангиология и Съдова хирургия, София, 2001, 6, 5-18
  3. http://en.wikipedia.org/wiki/Deep_vein_thrombosis

Article 8

0
0

Повърхностен тромбофлебит

Повърхностният тромбофлебит представлява възпаление, обхващащо венозната стена и тъканите около вената, което се съпровожда с вътревенозна тромбоза.
Предразполагащите фактори за развитието на флебита са разширените вени на крайниците, многократните убождания на едно и също място, ужилвания и травми в съседство със засегнатия кръвоносен съд.
При развитието на това заболяване са наблюдават класическите симптоми на възпалението – болезненост по хода на засегнатата венав съчетание със зачервяване и уплътнение по хода на венозния съд. С прогресирането на възпалителния процес вената става плътна (подобна на шнур при палпация) от развиващият се в нея тромботичен процес.  
Много често повърхностният тромбофлебит се развива в нелекувани разширени вени с дългогодишна давност и се нарича варикофлебит.
Най-опасното усложнение на повърхностният тромбофлебит е прогресирането на заболяването към сафено-феморалното съустие (там където повърхностната вена сафена се влива в дълбоката венозна система на долния крайник) Тромбът който се е образувал във вената, може да се откъсне, да попадне в дълбоката венозна система и от там в белият дроб, в резултат на което да се развие Белодробна Емболия (БТЕ, белодробен инфаркт). БТЕ е с особено тежка прогноза и често със смъртен изход, който може да настъпи за няколко минути (виж предходните публикации на тема „Дълбока Венозна Тромбоза” в блога).
Оставен без лечение повърхностният тромбофлебит има тенденция към прогресиране и обхващане на участъци разположени все по-близко до ингвиналната гънка.
При съмнение за развитие на повърхностен тромбофлебит консултацията съсъ съдов хирург е задължителна.
Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина и проведените инструментални изследвания. Ултразвуковото изследване с 2Dи 3DDopplerдава пълна представа за нивото на развитие на тромбозата във възпалената вена и ангажирането на сафено-феморалното съустие от процеса. Въз основа на резултатите от Доплеровото изследване  се определя и последващото поведение.

 Достигането на зачервяването по хода на засегнатата вена до бедрото (Снимка 1) е абсолютна индикация за оперативна интервенция по спешност – прекъсване на засегнатата вена и премахване на тромба в уститето на дълбоката венозна система.


Снимка 1.Изключително напреднал варикофлебит налагащ, оперативна интервенция по спешност


Прилагат се и нестероидни възпалителни медикаменти, нискомолекулярни хепарини.
След отзвучаване на възпалителният процес е необходимо в планов порядък да се извърши оперативна интервенция за премахване на засегнатите от процеса разширени вени с оглед превенция на рецидиви на повърхностният тромбофлебит и разивитие на БТЕ.

  1. А. Андреев, Съдови ваболявания, София, 2009
  2. Лозев И, Влиянето на предоперативното и интраоперативно триплекс доплерово изследване върху резултатите от оперативното лечение на ХВН на долните крайници. Докторска дисертация, София, 2009
  3. The Vein Book, John Bergan, 2007
  4. Vascular news, BIBA Publishing, June, 2011

Article 7

0
0

Екстракраниална мозъчносъдова патология
(Част 1)

Каротидни стенози

Каротидните стенози представляват стеснение (стеноза) на сънните артерии, най често разположено в областта на разделянето (бифуркацията) на общата сънна артерия на вътрешна и външна сънни артерии. Заболяването е изключително често и една от основните причини за развитието на мозъчен инсулт.
Клинично каротидните стенози се разделята на асимптомни и симптомни.
Асимптомните стенози са изключително коварни, защото протичат скрито за пациента и лекаря и първата им изява може да е тежък мозъчен инсулт.
При симптоматичните стенози се наблюдават  транзиторни исхемични атаки (ТИА)-развитие на неврологичен дефицит, които да може да продължи от няколко минути до 24 часа. В тези случай може да се наблюдават „искри” при затворено око, затруднения или невъзможност за говорене, изтръпване, безчувственост и неспособност за движение на крайниците и др. Наличието на такава симтоматика е абсолютна индикация за незабавни специализирани изследвания. Най-сериозното услажнение на каротидните стенози е развитието на исхемичен мозъчен инсулт с пълно развитие на клиничната му картина.
При прегледа е много важно да се търсят данни за преминали ТИА. Задължителна е и аускултацията на каротидните бифуркации със слушалка, тъй като може да се установи наличие на шум в областта на стенозата.
Най-важното изследване за първоначалното поставяне на диагнозата е Доплерсонографията на каротидните артерии. При провеждането на изследването може да се установи вида на плаката, стесняваща сънната артерия – дали е хомогенна или е разязвена и т.н.(Снимка 1). 

                            Снимка 1.

Необходимо е и извършване на оценка на степента на редуциране на мозъчното кръвообръщение. След първоначалното поставяне на диагнозата задължително се извършват скенер (КАТ) на мозъка и ангиография (виж снимки) на аортната дъга и каротидните артерии.
Лечението на каротидните стенози е оперативно. То трябва да се проведе преди развитието на мозъчен инсулт и затова има профилактичен характер. Симптоматичните каротидни стенози се оперират задължително. При асимптоматичните стенози преценката трябва да е много внимателна. Днес се счита, че асимптоматичните стенози  на вътрешната сънна артерия достигащи над 75-80% подлежат задължително на оперативно лечение.
Стандартната оперативна интервенция включва каротидна ендартеректомия (премахване на плаката причиняваща стеснението) и поставяне на „пач” – кръпка от синтетичен материал, която цели да разшири мястото на премахнатата плака и да предотврати повторно стеснение. При извършване на оперативните интервеции големите следоперативни инциденти (инсулт+смъртност) се движат между 3 и 5%.
В последните няколко години все по-широко навлизат минимално-инвазивните процедури – дилатация(разширение) на каротидната стеноза и поставяне на стент. За извършването на тези процедури също е нужна много прецизна оценка.

Време е да обърнете внимание на вашите разширени вени

0
0

Със затоплянето на времето оплакванията на пациентите с Хронична Венозна Болест (ХВБ) отново започват да прогресират. В България заболяването обхваща над 30 % от трудоспособното население като за съжаление по-малко от 1% от хората се лекуват правилно. Именно за това през месеците май и юни в цялата страна се провежда кампания, при която ще бъдат извършени безплатни прегледи на пациентите с ХВБ. Събитието е под егидата на Българското Национално Дружество по Ангиология  и Съдова хирургия и Националното Дружество по Флебология..
И тази година екипът на Отделението по Съдова хирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора, ще се включи активно в кампанията, като един от лидерите в диагностиката и лечението на ХВБ в страната.
Прегледите в Стара Загора ще бъдат извършвани в Медицински Център „IIIполиклиника” от съдовите хирурзи Доц. А. Андреев, д.м, Д-р П. Пенков и Доц. Д. Петков, д.м. в периода от 7 до 10 май. Предварителното записване ще се извършва на тел: 042/988 969.
В Хасково прегледите на пациенти с ХВБ ще се извършват от Доц. Д. Петков и Д-р П. Пенков в МЦ „Св. Георги” (бившата Военна болница) на 30 и 31 май и на 20 и 21 юни, а телефонът за предварително записване е:  038/606 229.
В Димитровград прегледите ще бъдат извършени на 1юни от  Доц. Д. Петков, д.м, в кабинета на на Д-р Елена Иванова, ул. Първи май 28. Телефон за записване: 0391/64 812.
В Сливен също ще бъдат извършени безплатни прегледи на пациенти с разширени вени.  Съдовите хирурзи, които ще участвуват в кампанията са Доц. Д. Петков, д.м, и
Д-р П. Пенков. Датите на които те ще се проведат са: 6, 7 и 8 юни, а мястото -  в хирургичния кабинет на вторият етаж на Диагностично-консултативният блок на болница „Д-р Иван Селимински”. Предварителното записване е на телефон: 0988 82 95 66.
Допълнителна информация за кампанията можете да намерите на сайта www.venite.bg
Искрено се  надяваме, че участвайки активно в тази кампания ще можем да Ви помогнем!

Екипът на Отделение по Съдова Хирургия,
 „МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Стара Загора

Article 5

0
0
Екстракраниална мозъчносъдова патология

 (Част 2)

Вертебробазиларна недостатъчност

     Вертебробазиларната недостатъчност се дължи на намалено кръвоснабдяване на малкия мозък. Причини, които могат да доведат до нейното развитие са: Атеросклеротични промени във вертебралните или базиларните артерии, различни състояния водещи до понижаване на кръвното налягане, наличие на остеофити („шипове”) във вертебро-базиларния канал водещи до компресиране на артериите, тромбози в началния сегмент на подключичната артерия и др.     
      Вертебазиларните смущения най-често възвикват внезапно. При пациентите могат да се наблюдават изразени в различна степен световъртеж, гадене, повръщане, загуба на равновесие, понякога краткотрайни припадъци с пълно възстановяване. Тази симптоматика най-често се описва като Мениеров синдром (идентична симптоматика при увреди на вътрешното ухо).
      Установяването на мениероподобна симптоматика задължително изисква извършването на пълно по обем Доплерсонографско изследване на мозъчното кръвоснабдяване и на съдовете на аортната дъга. Установяването на патологични промен и изисква задължително ангиографско изследване. Рентгеновата снимка на шиините прешлени също е част от диагностичния алгоритъм, като при находка може да се извърши и Компютърна Томография на участъците от шията в която се намират установените промени (най-често остеофити).
      Преобладаващата част от пациентите с Мениеров синдром се лекуват успешно медикаментозно от специалист невролог. Оперативното лечение се извършва при много строги показания. Днес дилатацията на стеснените участъци на засегнатите артерии с последващо поставяне на стент се налага като средство на избор при необходимост от инвазивно лечение.

1. http://en.wikipedia.org/wiki/Vertebrobasilar_insufficiency
2. http://emedicine.medscape.com/article/794678-overview
3. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC493808/
4. http://www.ucdmc.ucdavis.edu/vascular/diseases/vertebrobasilar.html
Viewing all 99 articles
Browse latest View live


Latest Images